За да се гарантира нормалното функциониране на канализационните системи в жилищни, офиси, промишлени и различни други предприятия, е необходимо периодично да се извършва почистване. Нашата компания е специализирана в поддръжката и ремонта (аварийно) на работата по канални мрежи от този тип и отпушване на канали. В зависимост от вашата ситуация, компанията може да провежда хидродинамично промиване на канала, и почистване на канализации по химически или механичен начин.

Съвсем ефективен метод за почистване на тръби с диаметър 50 – 200 мм от различни депозити и блокажи е хидродинамичното отпушване на канализацията. Технологията се появява за първи път в 50-те години на миналия век, но е била използвана само като допълнение към процеса на почистване – механично. В момента, хидро технологията е използвана по-често, отделно, така и съвместно с други видове отпушвания. Хидродинамичния метод на промиване на канали става с помощта на мощна струя вода под налягане, което обикновено е 150 – 300 атмосфери. Каналните депозитите са прилепени без разстояние от стената на тръбата и се отстранява чрез водната струя, която служи за отпушване на канали. Оборудването за тази технология се прилага по много различен метод: Резервоари, помпи, високо налягане, хидродинамични машини, тежки машини и други канализационни уреди и техника.

За тръби с малък диаметър (под 150 мм) са най-подходящи и компактни мини вомите, за мобилен превоз, и със комплект специални дюзи за маркуча. Всяка дюза може да има различни характеристики на дизайна, главните сред тях са – броя и размера на дюзата, чрез които се образуват водни струи от някои ъгли, на посоката и налягането. За тръби с диаметър над 200 мм се използват по-мощни единици хидродинамични помпи. Когато се изплакват превантивно почистени канализационни тръби от слоевете на оригиналното си напречно сечение, както и при отпушване на канали се възстановява оригиналния вид на канала. Ако хидродинамично почистване на канализационни тръби не дава желаните крайни резултати, се използват други процедури за отпушване и промиване на каналите.

Аварийният изпускател при помпените резервоари има предназначението да създаде свободен отток  на каналните води направо в приемателя, когато по технически причини или липса на ток помпите  не могат да преодолеят редовния приток. Това се налага, за да се избегне заливането на  помпените помещения, както и подпирането на каналните води в мрежата и навлизане на водата в  избените помещения, както и идването на службата по отпушване на канали София. Аварийният  изпускател трябва да се прави винаги след съгласуване със санитарните власти.
Аварийният изпускател се поставя на необходимата височина пред или в самия черпателен  резервоар. Ако липсва възможност да бъде създаден такъв, необходимо е в такъв случай помпената  станция да бъде снабдена с допълнителни помпи (аварийни) и двигатели с вътрешно горене.

Ето как можем да определим размера на помпения резервоар, пример:
При население 100 000 жители и норма на водопотребление 150 л (на ден) на жител в денонощие. В  предприятия работят 10 000 работници на три смени, от които само 20 % използуват душ. Битовата  канална вода има коефициент на денонощна неравномерност 1,5. Разходът на битовата вода в предприятията за работник в смяна е 23 л, разход за душ 40 л и промишлена вода 100 м3/час. По  тези данни трябва да се определи обемът на помпения резервоар.
При дадени оттичащите се канални води от различните потребления, се изчислява сумарният приток  в м3 за всеки час на денонощието. Дават се дежурства в София от аварийните длъжностни лица по  отпушване на канали – денонощно.
Обемът на черпателния резервоар се определя по схемата на притока и дебита през времетраенето  на изпомпването. Помпите се избират така, че да се получи по възможност по-малък събирателен  резервоар. Включването и изключването на помпите стават автоматично в зависимост от прииждащата  канална вода.

Може да се направи таблица за определяне на броя на помпите, като се вземе предвид, че през  денонощието между 22,30 и 4 часа притокът на каналната вода е 0,8—0,9 % (56,6—60 л/сек). През  часовете 4—5,8—9, 14,30—15, 15—16 и 22—22,30 притокът е приблизително кратен на 0,8 (56,6  л/сек). Това позволява да се възприемат две помпи и една резервна с дебит 0,8% (56,6 л/сек) от  денонощния приток, като през по-голяма част от времето ще работи само една помпа. Максималният  приток е между 19—20 ч. Той е 8,4% от общия денонощен приток. От него се приспада 0,8% за  помпата, която е вече възприета, и останалото 7,60% се разделя на две. Получава се, че големите  помни ще имат дебит по 3,7 % от денонощния приток, което прави (261 л/сек и 0,2 % остатък).  Двете големи помпи ще работят заедно през денонощието 4 ч. През останалото време двата вида  помпи ще работят съвместно. От наблюденията разбираме, че една от помпите няма да работи  напълно през целия час.
Това се възприема, за да не бъде голям обемът на резервоара.
От примера се вижда, че обемът на черпателния резервоар ще бъде равен на 130 метра кубични.

Изправността на помпените съоръжения се поддържа целодневно от различните специалисти както в  страната така и в София, в това число и от колектив по отпушване на канали.

При по-дълбоко заложените помпени станции се предвижда стоманобетонна стълба, която на всеки 3 м има площадка. В машинната зала се поставят прибори за измерване нивото на водата в черпателния резервоар. Входът в помпената станция се поставя 0,50 м над нивото на най-високите води. Необходимо е да се предвиждат мивка, малък склад за запасни части и при по-големите и отдалечени от населеното място помпени станции — работилница за ремонт и място за техниката за отпушване на канали. При много големи станции в административната или санитарната постройка се предвижда помещение, в което да се храни персоналът. Необходимо е да се построи и вентилационна система. Въздухът се обменя 4—5 пъти в час.

При експлоатацията.
Помпите за канална вода се износват по-бързо от тези за чиста вода. Затова и прегледите, особено на работните колела, трябва да стават щателно и често. Практиката е показала, че помпа с износени колела работи много не икономично с голям преразход на електроенергия.
Помпата трябва да се почиства през специалния отвор след всяко спиране на работата.
Всеки три дена е необходимо да се измиват както стените и подът, така и самият черпателен резервоар, като се изпомпват и всички утайки, за да се избегне втвърдяването им, с помощта на силни струи вода от водопроводната мрежа или от автомобилите за отпушване на канали.
Внимава се решетката да не подприщва водата повече от 5 до 10 см, защото в противен случай през отворите й ще премине част от плаващите отпадъци. Всички механизми, като гребла, дробилки, транспортни ленти, съоръженията за отпадъците и вентилаторите, е необходимо да се преглеждат ежедневно. Съставя се и план за текущ ремонт на всички машини.
Въобще канализационната помпена станция за канални води без ежедневно поддържане, грижи и ремонт, отпушване на канали много бързо ще откаже да работи.

Помпи за повдигане на каналните води.
За изпомпване на каналните води в канализационната система се употребяват главно няколко вида  помпи. Използват се за повдигане на каналната вода и утайките от резервоарите.
Каналите на работните колела на едните помпи са по-широки от тези на другите, за да могат да минат между тях по-големи парчета от механичните примеси. За да не се запушват помпите с твърди примеси, в тях не се допускат остри ъгли и силно извити места. Обикновено те са с едно работно колело. На помните се оставят специални отвори за почистване и отпушване на канали. Срещат се еднакво помпи с хоризонтална и вертикална ос. Изборът им зависи от строителни съображения и от технико-икономическото проучване.

Сградната канализация е предмет на многократни запушвания. Ето какво да научим за канализацията си, като се запознаем с нейната структура и действие, и така да се избегне или намали отпушване на каналите в сградите. За откарване на битови, замърсени и фекални води от различната санитария /тоалетни,мивки,сифони и др./ се използват различни видове тръби за канали, направени от различен материал и с различни размери, като се снаждат с фасонни части. В миналото са се използвали
/които и днес са още в по старите сгради/, тръби за канали от стомана, олово, чугун, каменин, азбест и т.н., които днес са почти изцяло заменени с ПВЦ тръбите. Някои от горе изброените все още се използват в болници и предприятия които работят със специални химикали, като също така се покриват със специфична изолация. Структурата на канализацията и съоръженията към нея в сградата са следните:

Имаме един основен хоризонтален щранг, който идва от уличното канално отклонение влиза в сградата и там е първата канализационна шахта /събирателна, обща за цялата сграда/, тя служи за отпушване на канали и почистване на канализацията от наслоилите се отпадъци. Тази шахта е на такова място което да позволява събирането на останалите хоризонтални щрангове, по най късия път да влезнат в нея. В зависимост от дълбочината на уличния канал, и на сградата, хоризонталните щрангове са разположени на различна дълбочина, като се предвиди подходящ наклон на тръбите. Наклона се определя в зависимост от дебита на изразходваната вода. На всяко място на хоризонталните канали, където се събират два щранга е необходимо да има и шахта.

Вертикалните щрангове в сградата се разполагат в специални канали, които се предвиждат при самото строителство, може и да се затворят след това, но задължително се оставя отвор с необходимия размер за поддръжката и обслужването на вик щранговете. През определени разтояния на вертикалите се оставя ревизионен отвор за отпушване на канали, чийто достъп не трябва да се ограничава от собствениците на имотите. Вертикалните щрангове задължително се закрепват към стената на помещението за да не се получи слягане на канала, а от там и разкачване на тръбните връзки. При превключване на вертикалния щранг към хоризонталния, е добре коляното да е от твърд материал, ако обаче е от ПВЦ, то задължително е да се обвие в бетонен „кожух“ за да не се счупи при попадането на тежък предмет в канала. Това особенно важи за по-високи сгради при които попаднал предмет във вертикалния щранг, го чупи на коляното и после започват проблемите.

Вертикалните щрангове от своя страна, поемат всички хоризонтални канали от етажите и помещенията на сградите. Това са каналите от мивките, от подовите сифони, от ваните, от тоалетните, от пералните и т.н. И тука от значение за отпушване на канали на горе изброените санитарни приборие дали е оставен отвор за тази цел. Вярно е че всички санитарни прибори имат отвори, но понякога те не вършат работа. Добре е каналите на сан. приборите да бъдат така разположени в помещението, че дължината им да е по възможност най-къса, защото колкото е по-дълъг канала толкова вероятността да се запуши е най-голяма. Като пример в това отношение може да се дадат мивките изнесени на балкон, които са предмет на редовни отпушвания.