На практика за почистване на събирателите от наслоения отпадък в канализацията, се използват помпи на бутален принцип за фекални води. Тези помпи са удобни и могат да изпомпват утайките по каналите и предвидените утаители. Предвид това че наслояването на утайките е неравномерен процес, затова другите помпи са неподходящи за тази дейност и не могат да се пригодят за почистването им.
При по-груби предмети попаднали в каналите, може да се получи блокиране работата на помпите и тяхната повреда, затова почистване от служителите по отпушване на канали се извършва периодически а и се поставяят защитни мрежи около помпите. Предимството на помпите действащи на бутален принцип пред останалите е че са мощни и поемат и отпадъците. Тяхната мощност е в зависимост не от обема или състава на изтласквания канален отпадък, а от движението на буталото и оборотите, като последните могат да се променят със специални механизми монтирани за тази цел. Помпите с бутално действие са с повече цилиндри с различен диаметър и ход на буталото, откъдето идва и мощността, използват се също така като съставна част от апаратурата за отпушване на канали като водоструйни машини с високо налягане.

Друг тип канализационни помпи са пропелерните. Те също са много мощни, но нямат височинен дебит и са подходящи там където се изтласква утаячната смес на равни места т.е. не се издига отпадъка на високо. При такива изисквания тези помпи са най подходящи. При изпомпване на канални води с по-малки частици на примесите могат да се използват и помпи центрофуги или такива които се ползват за чиста вода. За пречиствателни съоръжения с голям дебит и увеличена маса на утайките се използват помпи пропелерен тип, когато не се налага изкачване на височина. Тези помпи са
характерни с това, че колкото натоварването е по-малко, толкова мощността е по-голяма. Други помпи които се употребяват в канализацията са вакуумните. Те повече служат като клапи за да задържат водата за други помпи и да не се налага обезвъздушаване на системата за изпомпване.
Помпите се използват при отпушване на канали когато фекалната вода е запълнила шахтите и не може да се намери изхода на запушения канал.

Водопроводните шахти са основна част от съоръженията на водопроводната инсталация и се изискват според нормите от ВиК София. В тези съоръжения се монтират както водомерите, така и спирателните кранове, които служат за спиране на водоподаването при ремонти, аварии и други вик мероприятия.
Всяко водопроводно отклонение трябва да завършва в имота със шахта и водомер, и да има спирателни кранове. За отделните имоти в София, на водопроводното отклонение преди регулационната линия, се монтира тротоарен спирателен кран /тск/, който е собственост на вик дружеството.  За това съоръжение тск, не се изгражда шахта – кранът е монтиран на линията под земята като за ръкохватка служи квадратен шиш /метален/, който се извежда на повърхността и е защитен от обсадна тръба и завършва със специална шапка и предпазно „гърне“ с капак за отвор, откъдето се спира водата при необходимост. Водопроводните шахти се иззиждат с бетонни тухли и капак, като се взимат необходимите мерки при строителството, водомера и тръбите да не замръзват зимно време.

Нашият екип от специалисти ВиК София изгражда водопроводни шахти съобразени с нормативната база, свържете се с нас. Формите на шахтите биват квадратни или правоъгълни, като размерите са съобразени с това да може свободно да  се смени кран, водомер или да се отстрани теч, хубаво е да има и разстояние между водомера и дъното на шахтата, както и да се оставят „зъби“ над водомера при иззиждането, на които да легне изолационен вътрешен капак чиято цел е запазване на приборите от замръзване и повреда. Шахтите трябва да се пазят чисти и без наличието на вода, като за тази цел капака трябва да е здрав и добре затворен и уплътнен, може да се предвиди и отводнителен сифон. Шахтите се изграждат на такива места които да са удобни за проверка и поддръжка и до два метра след регулационната линия на имота. Собствеността на шахтата е на собственика на имота а водомера на вик дружеството стопанисващо водопреносната мрежа в София. Ремонтите и обслужването до водомера са за сметка на дружеството, а след това вътре в имота разходите се поемат от собствениците и обитателите. Фирмата ни ВиК София предлага водопроводни услуги с качество и гаранция.

Безспорно и нормално е София да има най дългата канализационна мрежа в страната и за нейната поддръжка и експлоатация са заети много фирми и организации за отпушване на канали София, които са натрупали доста опит и знания в тази област. Оборудването и техниката също е предпоставка за разрешаване на всеки възникнал проблем с отпушване на канали и канализационни системи в София. Може да се свържете с нас, за да решим проблема ви.

Техниката е специализирана и професионална и е в състояние да отпуши почти всеки канал, /освен ако не се окаже повреден или счупен/. Добрият и компетентен майстор веднага ще разбере дали канализацията е за ремонт или отпушването ще е успешно. Използват се основно два вида техника, единият е с вода под високо налягане /над сто бара/ а другия с машини немско или американско производство на известни производители за отпушване на канали снабдени с пружини с накрайници в зависимост от сложността и естеството на запушването на канала.

И двата вида техника са подходящи за тази дейност, като техниката за отпушване с вода под налягане може да се използва за канали с голям диаметър на тръбите а другата за по-малък диаметър на каналите. Ако канализацията ви не е
запушена но има много утайки в канала – по подходящо е да се направи продухване с вода под налягане, но ако канализацията е запушена с мазнини или корени, машините за отпушване на канали в София, със накрайниците за мазнини или за рязане на корени, са по подходящи за тази цел, тъй като ще прочистят канала много по-добре.

Проблемите в София идват също така и от уличната канализация /която се поддържа от дружеството/, която често се запушва особено в края на зимата когато в
каналите попадат попада лугата и пясъка, изсипвани по улиците, от водосточните решетки по уличното платно. В уличната канализация в София също проникват и корени през снадките на тръбите или през счупени участъци и създават проблеми на сградите заустени в проблемния уличен канал. Да не говорим и за отпадъците които се изхвърлят в канализацията в София от населението й. От казаното до тук може да се направи извода че, е необходима услугата отпушване на канали София, за разрешаването на неочаквани запушвания на канали и канализационни системи, както и на тоалетни чинии, мивки, сифони, вани и така нататък.

Много са начините за затопляне на вода, но най-вече на вода под напор и под контрола на водопроводчик. В този случай се използуват два радиатора за отопление, долният край на които е свързан с тръба със студена вода под напор от водопроводната мрежа, а горният край — с тръбата за отвеждане на топлата вода. Вместо радиатори в зиданата пещ може да се монтира серпентина от тръби. Тези устройства са прости, имат малък кпд (около 0,2) и се прилагат за затопляне на вода за бани до 15—20 водочерпни крана.За получаване на топла вода в малки жилищни сгради, апартаменти и отделни помещения в обществени сгради се употребяват самовари или кухненски бойлери.

Самоварите се състоят от резервоар за вода, димогарна тръба разположена централно през резервоара, с конусообразно разширение на долния си край, което е над огнището. Резервоарът се изработва от стоманена поцинкована или медна ламарина с диаметър 30 до 35 см, височина 120—150 см и обем 100 до 130 л. Водата се загрява до 70 градуса и като се смеси със студена вода се получават повече от 200 л вода с температура 35—40°, достатъчна за напълване на една вана. Димогарната тръба е с диаметър 8—12 см На горния си край тя има приспособление за регулиране на тягата и се свързва с комин с размери 15/15 см. Опитния водопроводчик внимава за правилния монтаж на мрежата.

На долния край на резервоара се намира изпускателна тръба и тръба за пълнене със студена вода, а на горния край — тръба за отвеждане на топлата вода. За затопляне на водата в самовара се употребява твърдо гориво дърва, въглища, торф и пр.
Пламъците и нагорещените газове, преминавайки през димогарната тръба, затоплят водата. Температурата на водата при ползуване, както и отправянето и към душа или към водочерпния кран над ваната се регулират по определен начин от водопроводчик.
Нека крановете г. в. (гореща вода), с. в. (студена вода) и т. в. (топла вода) първоначално са затворени. При това положение водния напор в резервоара е определен от най-високото водно ниво, т. е. Haй високата точка във водопроводната тръба на душа. Както се вижда, напорът на уличната водопроводна мрежа, когато крановете са затворени, не се npенася в самовара, затова този самовар се казва безнапорен.

Ако искаме през душа да тече гореща вода, отваряме крана г.в. и студената вода навлиза в долния край на цилиндъра, като изтласква горещата през душа. Ако искаме тази вода да се смеси със студена вода, отваряме крана с. в. В случай че искаме смесената вода да теч не през душа, а през водочерпния кран т. в., отваряме този кpaн горещата вода в този случай преминава през тръбата  към кран т. в. Тя не може да мине през душа, тъй като тръбата е извит вертикално нагоре от точката.

Сградното канализационно отклонение най-често се насочва към центъра на сградата. По такъв начин дълбочината на изкопите и ревизионните шахти за продухване и отпушване на канали в сградата са по-малки и почистването става по-лесно. Независимо от това общото спадане на канала от най-отдалечената му точка до заустването в уличната канализация е по-малко. Ако например разстоянието АВС=50 м, при 2% наклон общото спадане ще бъде 50.2:100 = 1 м, но ако за същата сграда сградното отклонение се проектира по друг начин при дължина ACD=80 м, общото спадане на канала ще бъде 80.2:100= 1,6 м. В този случай и изкопите ще бъдат по-дълбоки, а може и уличната канализация да няма достатъчна дълбочина за заустване на сградното канализационно отклонение при общо спадане 1,6 м. За да се избегне това, или се намалява наклонът (ако видът на каналните води позволява), или се иска от службата по водоснабдяване и канализация да се предвиди второ сградно канализационно отклонение.

Дълбочината на сградното канализационно отклонение трябва да бъде не по-малко от 1 м, за да се избегне замръзване (от там запушване, отпушване на канали). В противен случай се предвижда изолация.
За да не се получи подприщване с утаяване и запушване, заустването на сградното отклонение не трябва да бъде по-ниско от най-високото водно ниво на уличната канализация.
При силни дъждове уличната мрежа се препълва и има опасност от наводнение на помещения, ниско разположени по отношение на уличната мрежа. Предпазване на помещението от наводняване. За да се предотврати наводнението на такива помещения, предвижда се обратна клапа или спирателен кран или едновременно и двете) на съответните хоризонтални клонове. При поставяне на обратна клапа трябва много добре да се предвидят ползите от нея, както и недостатъците. Почистването на клапата е наложително периодически, както и отпушване на канали.

Наклоните на хоризонталните клонове, включително сградното канализационно отклонение, често сеприемат около 2% или повече, но това е ориентировъчно, тъй като те зависят от диаметъра на тръбите, от степента на запълването им и замърсеността на каналните води.
По-точно тези наклони са определени в таблица. При по-големи водни количества, когато трябва дасе приеме диаметър, по-голям от 150 мм, е необходимо хидравлическо оразмеряване.

След като тръбите бъдат положени в изкопа се изпитват за течове, съоръженията и шахтите през които се реализира отпушване на канали също, и тогава се пристъпва към засипването им. Най-напред се нахвърля мека пръст без камъни или други твърди предмети на височина 0,30—0,40 м, като се трамбова внимателно с по-лека трамбовка. Празнините между тръбите и ямата се запълват и подбиват
внимателно със специална, едностранно извита трамбовка, като се внимава да не се нарани канала.
Засипването над 0,40—0,50 м над тръбите може да стане с каквато и да е пръст, тъй-като дори и да има по едри камъни, те няма опасност да засегнат тръбата. Зимно време обаче трябва да се избягва засипване със замръзнала пръст, тъй като след размразяването й ще се получи много голямо слягане и има вероятност да се увреди канала, като този участък става проблемен и вероятността да се
абонирате за някой служител по отпушване на канализация.

Засипването става на пластове, 0,20—0,30 м дебели, и при добро трамбоване. Въпреки трамбоването обаче след време винаги става известно слягане на насипаната пръст. Ето защо върху канали извън населено място се насипва допълнително пръст и над терена, която постепенно ще се улегне и изравни с него. Обикновено при по-малък обем на работите засипването се извършва ръчно. При
големи канализационни мрежи по-износна е и употребата на гредерни машини, булдозери, багери и др. след ръчно засипване на първия пласт с мека пръст на височина 0,40—0,50 м, за да не би машината да увлече някой камък, който да увреди канала.

При изкопаването обикновено пръстта набъбва (около 10 % за песъчлива почва и до 25 % за глинеста). Освен това тръбите и разните съоръжения (шахти за промиване и отпушване на канали, отоци, преливници и пр.) заемат голям обем, затова се налага, особено в чертите на населеното място, излишната пръст да се извози до най-близкото място, където ще може да се изхвърли. При изготвянето на проектосметната документация за един канализационен строеж не трябва да се забравя и това отстраняване на излишната пръст, което често пъти при канали с по-големи размери съставлява значителна стойност и разход за инвеститора.

При по-дълбоко заложените помпени станции се предвижда стоманобетонна стълба, която на всеки 3 м има площадка. В машинната зала се поставят прибори за измерване нивото на водата в черпателния резервоар. Входът в помпената станция се поставя 0,50 м над нивото на най-високите води. Необходимо е да се предвиждат мивка, малък склад за запасни части и при по-големите и отдалечени от населеното място помпени станции — работилница за ремонт и място за техниката за отпушване на канали. При много големи станции в административната или санитарната постройка се предвижда помещение, в което да се храни персоналът. Необходимо е да се построи и вентилационна система. Въздухът се обменя 4—5 пъти в час.

При експлоатацията.
Помпите за канална вода се износват по-бързо от тези за чиста вода. Затова и прегледите, особено на работните колела, трябва да стават щателно и често. Практиката е показала, че помпа с износени колела работи много не икономично с голям преразход на електроенергия.
Помпата трябва да се почиства през специалния отвор след всяко спиране на работата.
Всеки три дена е необходимо да се измиват както стените и подът, така и самият черпателен резервоар, като се изпомпват и всички утайки, за да се избегне втвърдяването им, с помощта на силни струи вода от водопроводната мрежа или от автомобилите за отпушване на канали.
Внимава се решетката да не подприщва водата повече от 5 до 10 см, защото в противен случай през отворите й ще премине част от плаващите отпадъци. Всички механизми, като гребла, дробилки, транспортни ленти, съоръженията за отпадъците и вентилаторите, е необходимо да се преглеждат ежедневно. Съставя се и план за текущ ремонт на всички машини.
Въобще канализационната помпена станция за канални води без ежедневно поддържане, грижи и ремонт, отпушване на канали много бързо ще откаже да работи.

Помпи за повдигане на каналните води.
За изпомпване на каналните води в канализационната система се употребяват главно няколко вида  помпи. Използват се за повдигане на каналната вода и утайките от резервоарите.
Каналите на работните колела на едните помпи са по-широки от тези на другите, за да могат да минат между тях по-големи парчета от механичните примеси. За да не се запушват помпите с твърди примеси, в тях не се допускат остри ъгли и силно извити места. Обикновено те са с едно работно колело. На помните се оставят специални отвори за почистване и отпушване на канали. Срещат се еднакво помпи с хоризонтална и вертикална ос. Изборът им зависи от строителни съображения и от технико-икономическото проучване.

За дъждовна и смесена канализация се допуска най-малък наклон:
За улични — с диаметър 250 и 300 мм — 0,004 ;
За вътрешни квартали с диаметър 200—300 мм съответно 0,01 и 0,007.
При особено неблагоприятна конфигурация на отводняваната площ за отделни участъци от мрежата най-малкият наклон на тръбите на уличната мрежа с диаметър 300 мм може да се приеме 0,003, а за вътрешно квартална 0,005.
Съединителната тръба от уличния отток до наклона да се прави с наклон 0,002—0,015, като се допуска намаление до 0,008, а при диаметър на тръбата 300 мм— до 0,005.
В открити дъждовни канали най-малкият наклон на каналите, кюнетите и отводнителните канавки са дадени в специална таблица /наклони, сечения, промиване,отпушване на канали, почистване на шахти/.
При самотечни тръбопроводи за утайки (тръби и открити канали) се приема 0,01, а при особено неблагоприятни условия — 0,005.
Допустимата минимална дълбочина на протичане за битови води и при двата вида канализационни системи е от 2 до 3 см при скорост 0,50 м/сек.
Най-малък наклон се допуска 0,0005.
При оразмеряване на каналите за дъждовна вода се приема, че запълването на профила е 100 %.
При производствени води каналите се оразмеряват както на пълен, така и на непълен профил в зависимост от производствения режим с оглед на допустимите максимални и минимални скорости.
Ако оразмерителните водни количества са малки и не могат да се получат минималните скорости, необходимо е тръбите да се промиват периодически с вода от групата по отпушване на канали, като се достигне минималната скорост, за да се получи самоизчистване.
Допустимите минимални диаметри на канализационните тръби са следните:
1. За дворна канализация 125 мм.
2. За квартална и улична мрежа 200 мм.
3. За квартална и улична мрежа при много стръмен терен 150 мм.
4. За дюкер 150 мм.
Правилото за избор на диаметър на каналните тръби е в зависимост между дебит /на водата преминаваща през каналите/ и размер на тръбата. Колкото е по-голям дебита, толкова е по-голямо сечението на тръбите, за да не се наслояват утайките и да предизвикват запушване, а от там и
отпушване на канали, независимо от това какъв е диаметъра на тръбата.