Сградната канализация е предмет на многократни запушвания. Ето какво да научим за канализацията си, като се запознаем с нейната структура и действие, и така да се избегне или намали отпушване на каналите в сградите. За откарване на битови, замърсени и фекални води от различната санитария /тоалетни,мивки,сифони и др./ се използват различни видове тръби за канали, направени от различен материал и с различни размери, като се снаждат с фасонни части. В миналото са се използвали
/които и днес са още в по старите сгради/, тръби за канали от стомана, олово, чугун, каменин, азбест и т.н., които днес са почти изцяло заменени с ПВЦ тръбите. Някои от горе изброените все още се използват в болници и предприятия които работят със специални химикали, като също така се покриват със специфична изолация. Структурата на канализацията и съоръженията към нея в сградата са следните:

Имаме един основен хоризонтален щранг, който идва от уличното канално отклонение влиза в сградата и там е първата канализационна шахта /събирателна, обща за цялата сграда/, тя служи за отпушване на канали и почистване на канализацията от наслоилите се отпадъци. Тази шахта е на такова място което да позволява събирането на останалите хоризонтални щрангове, по най късия път да влезнат в нея. В зависимост от дълбочината на уличния канал, и на сградата, хоризонталните щрангове са разположени на различна дълбочина, като се предвиди подходящ наклон на тръбите. Наклона се определя в зависимост от дебита на изразходваната вода. На всяко място на хоризонталните канали, където се събират два щранга е необходимо да има и шахта.

Вертикалните щрангове в сградата се разполагат в специални канали, които се предвиждат при самото строителство, може и да се затворят след това, но задължително се оставя отвор с необходимия размер за поддръжката и обслужването на вик щранговете. През определени разтояния на вертикалите се оставя ревизионен отвор за отпушване на канали, чийто достъп не трябва да се ограничава от собствениците на имотите. Вертикалните щрангове задължително се закрепват към стената на помещението за да не се получи слягане на канала, а от там и разкачване на тръбните връзки. При превключване на вертикалния щранг към хоризонталния, е добре коляното да е от твърд материал, ако обаче е от ПВЦ, то задължително е да се обвие в бетонен „кожух“ за да не се счупи при попадането на тежък предмет в канала. Това особенно важи за по-високи сгради при които попаднал предмет във вертикалния щранг, го чупи на коляното и после започват проблемите.

Вертикалните щрангове от своя страна, поемат всички хоризонтални канали от етажите и помещенията на сградите. Това са каналите от мивките, от подовите сифони, от ваните, от тоалетните, от пералните и т.н. И тука от значение за отпушване на канали на горе изброените санитарни приборие дали е оставен отвор за тази цел. Вярно е че всички санитарни прибори имат отвори, но понякога те не вършат работа. Добре е каналите на сан. приборите да бъдат така разположени в помещението, че дължината им да е по възможност най-къса, защото колкото е по-дълъг канала толкова вероятността да се запуши е най-голяма. Като пример в това отношение може да се дадат мивките изнесени на балкон, които са предмет на редовни отпушвания.