Работата по канализацията може да бъде рутинна, превантивна и аварийна. Основната задача на отпушване на канали е освобождаването на тръбите от постоянната мръсотията и бактериите, които имат потенциал и условия за възпроизводство тук. Също така почистване на отпадни канални води – е един вид гаранция за дългия живот на тръбите. Имайте предвид, че има разлика между почистване на отпадни води от случай на случай (например, само в извънредни ситуации), и пречистването на тръбите редовно. Във втория случай, канализация се поддържа за по-дълго време стига да има съгласие от собствениците на имота.

Възможно е и на някои места, канализация да е с бетонни тръби, но те също на снадките /ако не са добре направени/ са слабите им места, които се установяват при процедурата по отпушване на канали. Друг бич за бетонните и азбесто-циментови канали /с които са изградени парцелните канали/, е агресивното движение на подпочвени или канални води, както отвън така и отвътре, при такива моменти канализацията може да се изолира. Каналните тръби в парцела се вкопават на такава дълбочина, която да позволи приемането на водите от помещенията или другите отводнителни съоръжения, но трябва да има един минимум от един метър дълбочина за да не замръзне зимно време или ако от там преминават автомобили.

Каналите могат да се поставят и на по-малка дълбочина, но трябва добре да се обезопасят, за да не се счупят или повредят от слягане или притискане. Разположението на парцелната канализация е правилно да бъде на известно разстояние от сградата и по възможност да се включва към градската канализация отделно сградовите канали, тъй като при повреда или теч, водата да не попада в основите на постройката и по този начин да ги отслабва. В тези участъци на канализацията се застроява и шахти или специални отвори които да позволят надзор при отпушване на канали или диагностика на тази част от мрежата.
За повече информация ето ви връзка тук.

В много градове и по селата няма улична канализация и за тази цел са изградени септични ями,  има и такива които имат канализация и септичната яма е свързана с преливник към уличните  канали. При последния случай когато канала се запуши е добре първо да се провери дали  септичната яма не е за изпомпване и тогава да ме потърсите, аз съм водопроводчик и извършвам отпушване на  канали (защото може да се окаже, че канала не е запушен, а се налага само изпомпване на ямата).

Каналните води на отдалечени от улична канализация сгради се отвеждат в септични ями, където се  утаяват. След това съобразно с местните условия и изискванията на санитарните власти те се  отвеждат в близката река или във филтърен кладенец или се използуват за подпочвено напояване.
Септичните ями биват еднокамерни, двукамерни и три камерни. Обемът на първата камера на  двукамерните септични ями е 2/3 от целия обем на ямата. Обемът на първата камера на три  камерната септична яма се приема 1/2, а на останалите две камери — по 1/4 от целия обем на  ямата. Септичните ями за 15 до 20 души се приемат еднокамерни.
Септичните ями по форма биват кръгли или правоъгълни. Кръглите септични ями с диаметър до 1,2 м  се правят от готови бетонни или каменинови елементи с ревизионен отвор за вкарване на пружината  или маркуча за отпушване на канали. Камерите на двукамерните или три камерните септични ями в  подобен случай се приемат с равни обеми (с еднакви диаметри).
Според чуждата литература обемът на септичната яма при денонощен разход на вода до 10 м3 се  приема равен на 4 пъти денонощния разход на вода, а при по-голям денонощен разход равен на 3  пъти денонощния разход на вода в сградата. С нарастване на денонощния разход на вода обемът на  септичната яма може да бъде намален и повече — до 1 път денонощния разход на вода и в редки
случаи до 12-часовия или даже до 6-часовия разход на вода. Към получения по този начин обем се  прибавя и обемът, необходим за утайките за 1/2 година или 1 година в зависимост от това, дали  ямата ще се чисти годишно два пъти или един път. За една година на един човек се предвиждат 50  до 80 л утайки.

Предвижда се също така обем за кората, която се образува на водната повърхност. Дебелината й се  приема 0,6—1 м. Над тази кора до покривната плоча на септичната яма се оставя височина 0,50 м.
Каналната вода се влива в септичната яма под кората с помощта на двоен тръбен разклонител,  който служи за почистване на входния отвор при запушване (сл. отпушване на канали). Каналната  вода преминава в съседните камери също така под кората (на около 0,4 пъти от дълбочината на  водния пласт).
Септичните ями се покриват със земен насип с дебелина 0,30— 0,50 м. По такъв начин водата зимно  време е запазена от изстиване, което спомага за по-бързо гниене на органичните материи в ямата.
Кората в ямата също запазва водата от изстиване.
Септичните ями се правят от бетон със стоманобетонна плоча или от тухли.