Аварийният изпускател при помпените резервоари има предназначението да създаде свободен отток  на каналните води направо в приемателя, когато по технически причини или липса на ток помпите  не могат да преодолеят редовния приток. Това се налага, за да се избегне заливането на  помпените помещения, както и подпирането на каналните води в мрежата и навлизане на водата в  избените помещения, както и идването на службата по отпушване на канали София. Аварийният  изпускател трябва да се прави винаги след съгласуване със санитарните власти.
Аварийният изпускател се поставя на необходимата височина пред или в самия черпателен  резервоар. Ако липсва възможност да бъде създаден такъв, необходимо е в такъв случай помпената  станция да бъде снабдена с допълнителни помпи (аварийни) и двигатели с вътрешно горене.

Ето как можем да определим размера на помпения резервоар, пример:
При население 100 000 жители и норма на водопотребление 150 л (на ден) на жител в денонощие. В  предприятия работят 10 000 работници на три смени, от които само 20 % използуват душ. Битовата  канална вода има коефициент на денонощна неравномерност 1,5. Разходът на битовата вода в предприятията за работник в смяна е 23 л, разход за душ 40 л и промишлена вода 100 м3/час. По  тези данни трябва да се определи обемът на помпения резервоар.
При дадени оттичащите се канални води от различните потребления, се изчислява сумарният приток  в м3 за всеки час на денонощието. Дават се дежурства в София от аварийните длъжностни лица по  отпушване на канали – денонощно.
Обемът на черпателния резервоар се определя по схемата на притока и дебита през времетраенето  на изпомпването. Помпите се избират така, че да се получи по възможност по-малък събирателен  резервоар. Включването и изключването на помпите стават автоматично в зависимост от прииждащата  канална вода.

Може да се направи таблица за определяне на броя на помпите, като се вземе предвид, че през  денонощието между 22,30 и 4 часа притокът на каналната вода е 0,8—0,9 % (56,6—60 л/сек). През  часовете 4—5,8—9, 14,30—15, 15—16 и 22—22,30 притокът е приблизително кратен на 0,8 (56,6  л/сек). Това позволява да се възприемат две помпи и една резервна с дебит 0,8% (56,6 л/сек) от  денонощния приток, като през по-голяма част от времето ще работи само една помпа. Максималният  приток е между 19—20 ч. Той е 8,4% от общия денонощен приток. От него се приспада 0,8% за  помпата, която е вече възприета, и останалото 7,60% се разделя на две. Получава се, че големите  помни ще имат дебит по 3,7 % от денонощния приток, което прави (261 л/сек и 0,2 % остатък).  Двете големи помпи ще работят заедно през денонощието 4 ч. През останалото време двата вида  помпи ще работят съвместно. От наблюденията разбираме, че една от помпите няма да работи  напълно през целия час.
Това се възприема, за да не бъде голям обемът на резервоара.
От примера се вижда, че обемът на черпателния резервоар ще бъде равен на 130 метра кубични.

Изправността на помпените съоръжения се поддържа целодневно от различните специалисти както в  страната така и в София, в това число и от колектив по отпушване на канали.